Паисий Хилендарски (1722–1773)

Паисий Хилендарски (1722–1773)

Често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарска“ - Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на българското възраждане. Още»

Основно училище „Свети Паисий Хилендарски“

Основно училище „Свети Паисий Хилендарски“

Основно училище „Свети Паисий Хилендарски“ е едно от най-старите училища в град Казанлък. В началото е килийно училище към махленската църква „Св.Троица“ – построена 1834г. Още»

 

Паисий ХилендарскиПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (1722-1773)

Паисий ХилендарскиПреп. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (1722-1773) – български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Сведенията за живота му се изчерпват почти само със съобщението от него в единствената му сигурна творба „История славеноболгарская“. Роден е в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише бълг. история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из бълг. земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Амбелино (Лозница, дн. към Асеновград).

Паисий ХилендарскиПаисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на националноосвободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славеноболгарская“ по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица“, като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил и на Методий. С оценките си за слав. първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в бълг. история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските учители“. В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.

(източник: Кирило-методиевска енциклопедия, т. 3)

Канонизиран е за светец на Българската православна цьрква на 26 юни 1962 г. Паметта му се чества на 19 юни.

Паисий Хилендарски